Not seeing a Scroll to Top Button? Go to our FAQ page for more info.

сряда, 30 юли 2014 г.

Какво се прави при декубитални рани?

Декубиталните рани са сериозен медицински проблем, трудно поддаващ се на лечение. Обикновено са следствие на някакъв тип нарушение, основно свързано с храненето на тъканта. Най-честата причина е залежаване. Обикновено в местата на допир на тялото с твърдата подложка (матрак или дюшек) се влошава перфузията с кръв на тъканта, а оттам и храненето й. Последното довежда до умиране на тъканта - некроза, и поява на декубитална рана.
Основен принцип в борбата с това заболяване е неговата профилактика, която се изразява в честа смяна на позицията на тялото при неподвижен пациент или използването на антидекубитален дюшек. Препоръчително е и извършването на всекидневни масажи на цялото тяло до зачервяване на кожата, които имат за цел да подобрят кръвоснабдяването на периферните части на тялото, чрез постигане на т.нар. хиперемия (изпълване на кожата с кръв).
Лечението на такива декубитални рани е трудно и се извършва от различни лекари в зависимост от причината, довела до появата им, например съдови хирурзи при проблем с проходимостта на хранещите съдове, невролози при наличие на микроангиопатия и/или невропатия или ендокринолози при нарушен гликемичен контрол.
Определянето на вероятността дадена декубиталните рани  да бъде излекувана, е от голямо значение в клиничния подход и за изграждане на правилните очаквания на пациента и близките му.

Декубиталните рани се делят на:
- Лечими рани – когато може да се отстрани причината и съответното място е достатъчно кръвоснабдено
- Трудно лечими рани – биха могли да заздравеят, но не може да се отстрани причината, поради невъзможност на пациента да съдейства или недостатъчен терапевтичен ресурс
- Нелечими рани – много увреден пациент, с негативен белтъчен баланс или нарушено кръвоснабдяване.
Придружаващи заболявания и други фактори като: системни заболявания (захарен диабет), недоимъчно хранене, някои медикаменти, могат да забавят или потиснат оздравяването на декубиталните рани .
Незаздравяващите рани следва да се подсушават чрез антисептици (йод-повидон, хлорхексидин и полихексаметилен бигванид – PHMB) и абсорбиращи превръзки. Внимателен и консервативно почистване  на некрозите може да е от полза за ограничаване на разпространението на инфекция в околната и подлежащата тъкан.
Основното при превенцията и лечението на декубитусите е да се премахнат/намалят силите на натиск и триене, които увреждат кожата, подлежащата мастна тъкан и мускули. Натискът се минимизира, чрез специални постелки (антидекубитален дюшек или възглавница за инвалидна количка), които променят формата си според натиска, оказван от тялото. Тези мерки са от голямо значение за лечението на пациенти, които не могат сами да сменят своята позиция.
За превенцията/лечението на декубитусите на трудноподвижни пациенти е важно креслата, инвалидните столове, автомобилите и носилките, които се използват, да са оборудвани за предпазване от декубиталните рани.
Как да избегнем декубитални рани?

За да се избегне тяхното появяване се хубаво позицията на болният да се сменя на всеки 1-2 часа. Добре е също на цялото тяло да се прави масаж с лавандулов спирт поне веднъж дневно, желателно е също болният да лежи върху антидекубитален дюшек. Чаршафите , бельото и дрехите също имат голямо значение, по тях не трябва да има гънки и не трябва да са груби материи, за да не бъдат предпоставка за образуването на нови рани.

Как да хванем на време развитието на декубитални рани?

Първият стадий на образуване е появата на болезнено червено петно върху кожата, най-често там където е показано по-горе. Петното в последствие се превръща в повърхностна или задълбочена рана.

Какво да правим при поява на декубитална рана?

Първите мерки които трябва да вземете са да поставите специален гумен кръг, там където е започнало сформирането на раната. Да се правят стерилни превръзки на мястото, защото тези рани могат много бързо да се инфектират.
Ако раната се е задълбочила и има мъртва тъкан трябва да повикате хирург (или да заведете болният до болница), който да отстрани мъртвата тъкан. След което да започнете ежедневно да промивате и сменяте стерилните превръзки на  раната и да мажете с предписаните мехлеми и кремове от лекар.
Ако не вземете мерки за лечение на декубиталните рани може да се наложи оперативна намеса от хирург с последващо дълготрайно лечение.


                                                                           
Ако имате болен с декубитални рани, посетете нашия сайт >



събота, 26 юли 2014 г.

Хранене на възрастни и болни хора


Една от основните профилактични мерки срещу преждевременното остаряване и болестите на цивилизацията е добре балансираното хранене, съобразено с жизнената ситуация.

 Много е важно още след петдесетата година да се помисли за промени в храненето. Между 55 и 75 години потребността от енергия пада с около 15 %, а след 75 години с още 10 %.

 Важно е да се подчертае, че намалява главно потребността от мазнини и въглехидрати. Потребностите от белтъчини, витамини и минерални вещества, както и нуждата от течности остават не променени.

 Трябва да се знае, че подходящото хранене не бива да започне едва след шестдесетата година. По тази причина е необходимо да се избират пълноценни храни, при намаляване енергийното съдържание (мазнини и въглехидрати), и да се осигури достатъчно количество белтъчини, витамини и минерали.

 Каква да бъде храната на възрастните и болните хора?

 - трябва да се избират пълноценни храни

 - да бъде лесно смилаема

 - по възможност да отговаря на предпочитанията на болния

 - да бъде съобразена със заболяването

- да се приемат достатъчно течности (старите хора са склонни да намалят до минимум течностите). Много често някои от тях имат нужда да бъдем настойчиви за да пият достатъчно количество течности. При възрастните хора намаленото количество течности може да затрудни функцията на бъбреците и да предизвика различни смущения.                                                            

- да съдържа прясно изцедени сокове от плодове и зеленчуци

Що е щадяща храна?

Има храни които предизвикват газове, чувство на натиск или препълване на стомаха. Следните храни са трудно смилаеми и не са подходящи за болни и възрастни хора:

- месо – тлъсто свинско и агнешко

- риба – пушена и маринована

- яйца – твърдо сварени

- зеленчуци – зеле, бобови растения и гъби

Щадящата храна цели да предпази определени органи и функциите им.

Важно е как поднасяме храната!

  Храненето има много важна роля в живота на болния, тя е едно от малкото разнообразни неща останали в живота на болния. Хубаво е да се състави план за деня, важно е да поискате мнението на болния (какво иска да яде, кога и други).

 Важно значение има подреждането на храната, цветовото оформление и начинът по който се поднася храната.

Процес на хранене на болен

  Преди хранене:

 -  сложете болния да седне, дайте му вода за да се измие        

 -  пригответе подходяща маса, сложете салфетка и

  -  поднесете нещо за пиене

  -  поднесете таблата с всичко необходимо върху нея.

      Не сервирайте препълнени чинии!

 По време на хранене:

-  пожелайте добър апетит на болния

-  предложете му да пие нещо докато се храни

-  ако болният не може да се храни сам не бързайте, поднасяйте внимателно всяка хапка.

   Не създавайте впечатление, че ви е досадно!

След хранене:

-  попитайте болния дали му е било вкусно

-  попитайте какво иска да яде на следващото хранене

-  поинтересувайте се дали иска да изплакне устата си и да си измие зъбите

-  сложете го да легне удобно и ако е нужно проветрете стаята