Not seeing a Scroll to Top Button? Go to our FAQ page for more info.

сряда, 26 ноември 2014 г.

Как да се предпазим от артрит?

Някои усилия във всекидневието ще ни се изплатят многократно.

здраве.bg

Артритът e автоимунно заболяване, което атакува ставите. При наличието на артрит се появяват болка, оток, възпаление, зачервяване и скованост, а самите стави могат дори да се деформират. Въпреки че има множество методики за лечение на артрита, превенцията е винаги за предпочитане.

Контрол на теглото

Затлъстяването и наднорменото тегло са важни рискови фактори за развитието на социално-значими заболявания като диабет, сърдечносъдови заболявания и някои форми на рак. Освен това излишните килограми представляват допълнителен товар за ставите ви. Това постоянно свръхнатоварване увеличава вероятността да се появи артрит.

За да успеете да контролирате теглото си, контролирайте калориите, които поемате. Избягвайте високоенергийни храни като сладки, пържени храни, преработени печива и рафинирани продукти, а залагайте повече на плодове, зеленчуци, нетлъсти меса, нискомаслени млечни продукти, риба и пълнозърнести храни.

Упражнения

Когато става въпрос за контрол на теглото физическите упражнения са точно толкова важни, колкото и храненето. Също така нормалното тегло дава възможност за нормална подвижност на ставите и по този начин намалява риска от сковаване.

Изпълнявайте такива упражнения, които включват целия обем на движение на ставите – тренировки с тежести, дълги разходки, плуване, гребане, качване на стълби, елиптични тренажори. Но в същото време щадете ставите си - избягвайте множеството повторения на упражнения, при които има голямо въздействие върху тях – например скачането.

Разтягания

Разтяганията или т.нар. стречинг спомагат за запазване на подвижността и гъвкавостта на мускулите и съединителната тъкан, заобикалящи ставите. Подобно на упражненията, стречингът предпазва от скованост и развитие на артрит.

Добър избор за разтягане на цялото...

Знаете ли какво представлява грипа?

Грипът е остра инфекция на дихателните пътища, засягаща носа и гърлото, а в някои случаи и белите дробове. Това е най-честата причина за респираторно заболяване и може да засегне хора във всички възрасти. Боледуване от грип се наблюдава всяка година, преди всичко през късна есен и в началото на зимата и обхваща едновременно много хора от различни възрастови групи. Пиковият сезон за настъпване на грип в северното полукълбо е от ноември до март.
Около 5 до 20 процента от хората в САЩ се разболяват от грип всяка година, като повече от 200000 се приемат в болница, поради усложнения. Всяка година от 3000 до 49000 американци умират от подобни усложнения, като 90 процента от тях са на възраст над шейсет и пет години.
     Съществуват три типа грипни вируси. Тип А и В причиняват епидемии и тежки респираторни заболявания, известни като грип, а тип С причинява леко заболяване, което не е свързано с епидемии. Тип А се разделя на различни подтипа, в зависимост от химическата структура на вируса. Към тип А вирус се отнасят т.нар. свински грип – N1H1, а също и птичият грип – H5N1. И двата типа грипни вируси – А и В, са отговорни за сезонните епидемии от грип. Тези епидемии се наблюдават по-често през зимния период. Тогава хората прекарват повече време в затворени помещения, където по-лесно влизат в контакт с други хора. Вирусите от своя страна, издръжат повече време на закрито, тъй като относителната влажност на въздуха е по-ниска, в сравнение с тази навън. Заразяване може да настъпи при вдишване на въздух, съдържащ малки заразени с вируса капчици, а по-рядко при попадането им върху чувствителни зони от тялото – нос, уста и очи.
Протичането на грип може да настъпи под форма на епидемии – осъществяват се в рамките на една географска област, или под форма на пандемия – с разпространение по целия свят. Грипна пандемия може да настъпи при поява на нов грипен вирус от тип А, към който има много слаб имунитет сред човешката популация. Заради ниското ниво на имунитет, новият вирус се разпространява много лесно от човек на човек и повече хора се разболяват. През 2009 година, новопоявилият се вирус H1N1, води до поява на пандемия от т.нар. свински грип.
     Това е силно заразно заболяване. Вирусът се разпростаранява или при вдишване на заразени капчици във въздуха (които се разпространяват при кашляне и кихане на болен), или при влизане в директен контакт със заразени секрети на заболял (например при целуване, използване на общи кърпички, лъжици и вилици). Контактът с гладки повърхности, като дръжки на врати, телефони, са друг начин за пренасяне на вируса от ръцете към носа и устата, от където навлиза вирусът.
Болният от грип е заразен за околните до седем дни от започването на заболяването, въпреки че вирусът може да се докаже в секретите до 24 часа преди появата на симптомите. Това означава, че човек може да е източник на зараза за околните, един ден преди да започнат симптомите на болестта. При малки деца, вирусът може да се открие в секретите и през втората седмица от началото на заболяването.
    Симптомите обикновено настъпват внезапно:
Висока температура (най-често висока);
Болки в ставите и мускулите, болка в очните ябълки;
Генерализирана слабост и чувство на силна умора;
Топла, зачервена кожа, с зачервени и насълзени очи;
Главоболие;
Суха кашлица;
Възпалено и болезнено гърло;
Водниста секреция от носа и запушен нос;
Повръщане или диария, по-често при деца.
   Най-честите усложнения при грип включват вирусна и бактериална пневмония, възпаление на мускулите (миозит), заболявания на централната нервна система, сърдечни проблеми, като възпаление на сърдечния мускул (миокардит) и възпаление на сърдечната торбичка (перикардит).
Други усложнения, които могат да настъпят в хода на грипна инфекция са ушни инфекции и синузит, особено при деца; дехидратация и влошаване на хронични заболявания, като застойна сърдечна недостатъчност, астма или диабет.
Хората, изложени на най-голям риск от усложнения, включват възрастни над 50 години, деца от шест месеца до четири години, хора със заболявания на сърцето и белите дробове, хора с компрометирана имунна система (например болни от СПИН), бременни жени.
    За предпазване от грип, особено в есенно-зимния период, е важно спазването на стриктна хигиена. Ръцете трябва да се измиват редовно със сапун и вода. Трябва да се избягва търкането на очите, носа и устата, с мръсни ръце. По време на грипна епидемия е добре да се избягва контактуването с много хора и пребиваването дълго време в затворени пространства.
Най-добрият начин за профилактика на грип, остава ваксинацията. Тя се осъществява чрез ваксина, съдържаща убити вируси от група А и В и се поставя всяка година, преди настъпването на зимния период. Имунитетът се развива за около две седмици след поставянето на ваксината. Ваксината е препоръчителна за рискови групи, в които влизат хора над шейсет години, болни от хронични белодробни и сърдечни заболявания, затлъстели хора и хора с диабет, болни от СПИН, хора, живеещи в социални домове.
 Съществува и жива, атенюирана (отслабена) ваксина срещу грипен вирус, която се прилага в носа под формата на спрей. Тя не се препоръчва за хора с отслабена имунна система.


Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Често срещана ли е пневмонията при възрастни хора?

Пневмонията представлява възпалително заболяване на белите дробове. Възпалителният процес засяга различен по големина участък на белия дроб. Болестта се причинява от различни фактори - вируси, бактерии, гъбички (т.н. инфекциозна пневмония). Различни химически и физични агенти също могат да причинят пневмония при вдишване в газообразно състояние.
Причинителите на пневмонията попадат в белите дробове по различни пътища:

•    Въздушно-капков път. При общуване чрез пръски от слюнка и въздушни мехурчета, които съдържат причинителя и инфекцията се предава от болен на здрав;

•    Вдишване на собствен секрет от носоглътката, съдържащ бактериален или вирусен материал;

•    Кръвен път. Настъпва проникване на бактериален или вирусен причинител от кръвта в белите дробове (при нараняване или операция).

Бактериална пневмония
Бактериалната пневмония се причинява от болестотворни микроорганизми, попаднали в белите дробове. Най-честите видове бактерии, които причиняват пневмония, са пневмококи, стрептококи, стафилококи, клебсиела и други. У възрастни лица пневмонията най-често се причинява от пневмококи. Пневмококите се намират в носоглътката на човека. За възникване на пневмония е необходимо човек да вдиша /аспирира/ секрет от назофаринкса /носоглътката/, съдържащ бактерии.Проникналите в белите дробове бактерии бързо причиняват възпаление.

Вирусна пневмония
Проникването на вируси в дихателните пътища се осъществява по въздушно-капков път. Вирусната инфекция е най-честа през зимните месеци, като тяхно най-тежко усложнение е вирусната пневмония. По-честа е грипната пневмония.

Алергична пневмония
Алергичната пневмония се развива като последица от алергично белодробно заболяване и се причинява от екзоалергени и ендоалергени. Тя протича пристъпно.

Хронична пневмония
Хроничната пневмония представлява хроничен възпалителен процес на белите дробове, който перодично се изостря. Найчесто заболяването се дължи на просъществувала повече от три месеца остpа пневмония. При хронична пневмония постепнно се развива фиброзна съединителна тъкан в белите дробове /пневмофиброза/, с нарушаване на белодробната функция.

Типични симптоми, свързвани с пневмонията са кашлица, болка в гърдите, треска и задух. За нейното диагностициране се използват рентгенови снимки и изследване на храчките. Лечението зависи от причинителя на заболяването, като най-разпространените бактериални пневмонии се лекуват с антибиотици.
Пневмонията е често срещана болест, разпространена сред всички възрастови групи, и е нерядка причина за смърт при млади, стари и хронично болни. Всяка година приблизително 450 милиона души се разболяват от пневмония, което представлява седем процента от общото население, като резултатът от това са около 4 милиона смъртни случая. Макар и пневмонията да се счита за „капитан на армията на смъртта“ от Уилям Ослър през 19ти век, , усъвършенстването на антибиотичните терапии и ваксините през 20ти век бележи подобрения в броя на оцелелите болестта. Въпреки това, в развиващите се страни и сред хората в напреднала възраст, най-младите и хронично болните, пневмонията си остава водеща причина за смъртност.
Ваксинацията предотвратява определени бактериални и вирусни пневмонии и при децата, и при възрастните. Грипните ваксини са умерено ефективни срещу грип А и  B. Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) препоръчва ежегодна ваксинация за всеки човек на 6 месеца и по-възрастни.
Причината за развитие бронхопневмонията се корени в слабата имунна система на човека, изменчивостта при вирусите, бактериите  и тяхната силна агресивност. Едни от основните фактори който потискат имунитета е консумацията на алкохол, и тютюнопушенето. Важни фактори за укрепване на имунната система и предпазване от грип и  пневмония са рационалното хранене и  различни природни имуностимулатори.

Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.

четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Артрит при възрастни хора

                                                                                 
Артритът представлява болестно състояние, включващо възпалителни изменения в една или повече стави на човешкото тяло. 

В групата на артритите се включват много голям брой заболявания, като общото между тях е тенденцията да протичат с болка (само болката в ставата се нарича "артралгия"), схващане, подуване, зачервяване и увреждане на функцията на ставите.

"Артрит" буквално означава възпаление на ставата.

Възпаление на някоя или някои от ставите в човешкото тяло възниква в хода на много заболявания, които се включват в голямата група на артритите. Някои от най-честите форми на артрит са:

Инфекциозен артрит: възпалението на ставата се получава в резултат на проникване на микроорганизми като бактерии, вируси и гъбички в самата става, като тези микроорганизми могат да достигнат ставата по кръвен път (от други огнища на инфекция в организма), по съседство (при наличие на по-повърхностна инфекция около ставата, напр. на подкожие или кожа) или при директно проникване (при операция, пробождане или инжекционна манипулация върху ставата).
Ревматоиден артрит: своеобразно възпаление на ставата се получава в резултат на ненормален отговор на собствената имунна система на организма към неизвестен причинител. Това заболяване има хроничен ход (протича много дълго, на практика не се излекува окончателно) и се свързва с особености на генетичните заложби на болните, обуславящи неправилното функциониране на "защитните системи " на организма, които почват да атакуват някои от собствените си структури. Досега не е открит конкретен причинител на това заболяване. Обикновено засяга много стави. При децата се наблюдават по-особени форми, обединени под името "ювенилен (младежки) ревматоиден артрит".
подагрозен артрит: при този вид артрит, поради дефект в метаболизма (преработването) на някои вещества (и от храната), в някои стави се натрупва голямо количество кристали от пикочна киселина, която предизвиква възпаление, протичащо на пристъпи.
Реактивен артрит: при този вид артрит няма директно проникване на инфекциозен причинител в ставната кухина. Защитната имунна система на организма реагира на налична инфекция в пикочно-половия път или в храносмилателния път и паралелно или в последствие (дори месеци и години след въпросната инфекция) атакува и някои стави, по неизвестни още причини.
посттравматичен артрит (артрит след травма): при този вид артрит възпалението се предизвиква от изменения, които са в резултат на нараняването на ставата и околните структури.
Артрит при износване: в английската и американска литература този артрит се нарича "остеоартрит" като с това се набляга на възпалителните изменения в ставата, докато у нас, за същото състояние се използва наименованието "артроза", което акцентира върху промените на износване на структурите на ставата. Това е едно и също заболяване, в дадени стадии на което преобладава наистина възпаление на ставата, докато в други етапи (особено по-напредналите) на преден план е износването. Ако се счита за артрит, то това заболяване е най-честият артрит при възрастните (основно представители на това заболяване са коксартрозата, засягаща тазобедрената става, и гонартрозата, засягаща колянната става).
други по-редки форми на артрит са тези, съпровождащи заболяването псориазис, артритът при болестта на Бехтерев, при системния лупус еритематозус, артритът съпровождащ язвения колит и болестта на Крон, артритът при Лаймска болест , артрит при хепатит В и С и т.н.

Някои от формите на артрит протичат остро (т.е. оплакванията се изявяват за кратко време и после отшумяват сами или в резултат на лечението), докато други - хронично (постоянно, за дълго време, като най-често заболяванията протичат с пристъпи и безсимптомни периоди без оплаквания).

Голяма част от артритите (тези, които протичат с болестно променена "защитна реакция" от страна на собствената имунна система) показват тенденция към засягане на вътрешните органи.

Възпалението на ставата може да засяга освен непосредствените и структури, така и съседните, спомагателни съединителнотъканни структури като сухожилия, мускули, връзки, кости и т.н.

Всяко едно от заболяванията в групата на артритите има собствен облик, предизвиква различен комплекс от оплаквания, открива се и се лекува различно, но общото между всички тях е възпалението в различна степен на една или повече стави.
Излекуване на ревматоидния артрит (РА) до момента не може да бъде постигнато. Лекарствата, които се използват, могат да намалят възпалението в ставите и така да се облекчи болката и да се предотврати или забави увреждането на ставите.Ако ревматоидният артрит сериозно е увредил ставите, може да се разглежда възможността дори за подмяната им с изкуствени стави по хирургичен път.

                                                    Ръце с ревматодоиден артрит.

Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.

четвъртък, 16 октомври 2014 г.

Загубата на слуха при възрастни хора

Увреждане на слуха е пълната или частична неспособност за усещане или възприемане на поне част от честотния спектър на звука.
 Слухът е много чувствителен механизъм. Той понякога реагира на най-незначителните изменения - било то в организма или от външните въздействия.
   И все пак, най-внушителният брой болни с нарушен слух са възрастните хора. Ако на 45-годишна възраст 17 на сто от хората изпитват проблеми със слуха, то след 65 години този процент нараства на 35.
      Най-често загубата на слуха тръгва постепенно, без да изпитвате дискомфорт или болка. Нещо повече, членовете на семейството Ви често се адаптират към нея, без дори да осъзнават това
     Глухотата е загуба на слуха, дължаща се на увреда на различните части на слуховия анализатор. При наличие на намаление на слуха, настъпило преди развитие на говора, се наблюдава невъзможност за развитие на речта и изоставане в нервнопсихичното развитие, поради нарушената възможност за комуникация и невъзприемане на слухова информация чрез слуховия анализатор. При частично намаление на слуха се наблюдават определени говорни дефекти, засягащи главно високочестотната област на речта. В различна степен се наблюдава социална изолация
    При намаление на слуха настъпило след развитие на говора се нарушава говора, в зависимост от степента на слуховото намаление. Говорът става замазан, аритмичен, адинамичен, амелодичен с неясна звукова картина, висок говорен дефект.
      Възрастовите изменения на слуховия орган обхващат всички негови части - външното ухо, слуховия проход, тъпанчето, ушния лабиринт. Ушната мида изтънява, става рехава. Слуховият проход се стеснява, а понякога дори изцяло се прегъва, което затруднява постъпването на звуковите вълни.
Тъпанчето (барабанната мембрана) при старите хора се удебелява и помътнява. Системата костички в средното ухо се превръщат в трудноподвижни, а ставите между тях функционират трудно.
    Основна причина обаче за понижаване слуха при възрастните хора са измененията в звуково-възприемащия апарат. В резултат на това се нарушава функцията на слуховия нерв, определени изменения възникват и в кората на главния мозъчните изменения - било то в организма или от външните въздействия.



При нужда се предписва слухов апарат.


Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт. 

вторник, 30 септември 2014 г.

Какво е алцхаймер?

Какво е алцхаймер?

Алцхаймер е болест която се причинява от структурни изменения в мозъка и мозъчната кора. Тя се проявява със загуба на памет, неспособност за нормално общуване, затруднение при употреба на предмети, загуба на ориентацията на болния.

Симптоми на алцхаймер:

-    Свързани с паметта – те засягат главно епизодичната памет и са следвани от дезориентация за време и място. Затрудняват се речевите функции и обеднява речниковия запас.

-    Свързани с физически и поведенчески прояви – болните страдат от депресия, тревожност, раздразнителност, агресия и други.

Основни фази на алцхаймер:

-    Начален стадий – загубата на памет е все още слаба, но става все по-забележима. В тази фаза болният може да се справя със симптомите и да ги компенсира и да функционира самостоятелно.

-    Междинен стадий – промените стават все по-забележими, умствените функции отслабват и личността се променя. Започват да се появяват и проблеми на физическо ниво. Болният става зависим от хората около него.

-    Късен стадий – симптомите се засилват, както и изменението на личността. Болният става все по-зависим от грижите на друг човек.

-    Терминален стадий – пълно влошаване на личността, физическите промени заемат централно място. Болният губи контрол дори над телесните функции и става напълно зависим от друг човек.



Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.

Какво е глаукома?

 Какво е глаукома? – Глаукомата включва група от заболявания, протичащи с характерни изменения в зрителното поле. Това заболяване може да доведе до увреждане на зрителния нерв, който пренася визуална информация от окото към мозъка.

 В много случай, увреждане на зрителния нерв се дължи на повишено налягане в окото. От глаукома страдат много хора. В повечето случаи процесът настъпва бавно и неусетно без болка и особени симптоми. С напредване на състоянието се появяват значителни дефекти в зрението. Оставено без лечение и контрол, заболяването може да доведе до пълна слепота. Ето защо глаукомата е особено опасна. Това, което заболяването отнеме от зрението, не може да се възстанови.

Кога се проявява глаукомата? - Тя се среща по-често над 45 годишна възраст, при хора със захарна болест, сърдечно съдови заболявания и фамилна обремененост. Ранното откриване на глаукомата е критичен момент за нейното лечение. Затова е задължително измерването на вътреочното налягане при хора над 40 години, посетили очен кабинет. Основната цел на терапията е намаляване на вътреочното налягане и подобряване кръвоснабдяването на окото.

Идеята е да се спре процеса, да се стабилизира зрителното поле и да се запази зрението на пациента. Това може да се постигне с поставяне на капки в очите, лечение с лазер или с операция.

 Глаукомата бива:
-    Първична – хроничната глаукома е характерна за възрастните хора и е най- често срещания тип глаукома. Дължи се на относително запушване на очните канали, вследствие на което вътреочното налягане нараства. Протича бавно (в продължение на години), с редки изключения е без симптоми.
-    Вторична - причината не се дължи на естественото стареене. Обикновено е съпътствана от други заболявания. С ясно изразени симптоми и често с бързо развитие.
-    Вродена - възниква непосредствено след раждането, симптомите и са потъмняване на предната част на окото, нарастване на очите, зачервяване и чувствителност към светлина.






Ако ваш близък има подобни проблеми, посетете нашият сайт


Как да лекуваме запек в домашни условия на възрастни хора?


Какво представлява запекът? - За много хора запекът означава редки изпражнения, за други, пък означава твърди изпражнения, затруднено изхождане (напрежение) или чувство за непълно изпразване на червата.

Броят изхождания обикновено намалява с възрастта. 95% от възрастните имат между 3 и 21 изхождания на седмица и това се счита за нормално. Най-честият модел е едно изхождане на ден, но той се среща при по-малко от 50% от хората.

  Запекът може да се определя като по-малко от три изхождания седмично. Като тежък запек се определя по-малко от едно изхождане на седмица. Противно на общоприетото схващане, няма доказателства, че се натрупват „токсини“, когато изпражненията са редки или човек има запек и не се изхожда редовно.

 Важно е да се разграничи остър (скорошен) запек от хроничен  (продължителен) запек. Острият запек изисква спешна диагноза, тъй като съществуват сериозни заболявания, които  могат да бъдат причина за състоянието (например тумори на дебелото черво). Запекът също изисква незабавна оценка, ако е придружен от тревожни симптоми като кървене от ректума, коремни болки и спазми, гадене и повръщане и загуба на тегло.

 Какво причинява запекът? - запекът може да бъде причинен от бавното преминаване на смляната  храната през всяка част на червата. Над 95% от времето, обаче, забавянето се появява в дебелото черво.
  - Навик -  Изхождането е под  доброволен контрол. Това означава, че нормалните хора могат да потистнат чувството за изхождане. Въпреки че понякога е уместно да се потиска желанието за пречистване (например, когато тоалетната  не е на разположение), правенето на  това твърде често може да доведе до изчезването на подтиците и запек.

 - Диета -  Приемането на фибри е важно за поддържането на меки, обемисти изпражнения. Следователно диети, които са с ниско съдържание на фибри могат да предизвика запек. Най-добрите естествени източници на фибри са плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни.

 - Лаксативи -  Една предполагаема причина за тежък запек е прекомерна употреба на лаксативи [например, сена, рициново масло и някои билки].   Смята се, че прекомерната употреба на лаксативи може да доведе до увреждане на нервите и мускулите на дебелото черво. Поради възможността те да навредят на дебелото черво, повечето експерти препоръчват те да са последното средство за лечение на запек.

 - Хормонални  нарушения -  Хормоните могат да повлияят на изхождането. Например:

 Твърде малко хормони от щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) и твърде много паратироидни хормони (чрез повишаване на нивата на калция в кръвта) могат да предизвикат запек.

 По време на менструалния цикъл на жената нивата на естроген и прогестерон са високи и това може да предизвика запек.

  Високите нива на естроген и прогестерон по време на бременност също могат да предизвикат запек.

  Болести, които влияят на дебелото черво:

 Има много заболявания, които могат да засегнат функцията на мускулите и / или нервите на дебелото черво. Това са диабет, склеродермия, псевдо-чревна обструкция и др.. Рак или стеснения (структура) на дебелото черво, също могат да доведе до запек.

  - Централната нервна система -  Няколко заболявания на главния и гръбначния мозък могат да предизвикат запек, включително болестта на Паркинсон, множествена склероза, както и наранявания на гръбначния мозък.

 Как да лекуваме запек в домашни условия?

- Хранителните влакна -  Най-добрият начин за добавяне на фибри в диетата е увеличаване на количеството плодове и зеленчуци, които се консумират. Това означава, че трябва да се приемат най-малко пет порции плодове и зеленчуци всеки ден. За много хора, обаче, количеството плодове и зеленчуци, които са необходими е твърде голямо  и не оказва нужния ефект срещу запек. В този случай, приемането на добавки с фибри може да бъде полезно.

  - Фибрите са вещества, направени от растения, които не се усвоява от човешкия стомашно-чревния тракт. Те са един от най-важните елементи при лечение на запек. Много видове влакна се свързват с водата и я запазват в червата. Фибрите  добавят обем на изпражненията, а водата ги омекотява.

Най-честите източници на фибри са:

- Плодове и зеленчуци
 -Пшеница или овесени трици
 -Семена от индийски живовляк

 При невъзможност да се справите в домашни условия, потърсете помощта на медицински работник за извършване на клизма.

Ако имате болен с подобни проблеми можете да посетите нашият сайт

вторник, 2 септември 2014 г.

Как да наблюдаваме кръвното налягане на болни хора?



                                                  Какво представлява кръвното налягане?

Кръвното налягане е един от често проверяваните показатели от лекарите. Горната граница на кръвното налягане зависи от състоянието на сърцето, а долната от кръвоносните съдове.

 Това е налягането, което кръвта упражнява върху стените на кръвоносните съдове при всеки удар на сърцето. Това налягане е необходимо на кръвта, за да може тя да достигне до всички части на тялото.
 Когато сърцето се свива (нормално около 60 – 80 пъти в минута), то изтласква кръвта в артериите и налягането в тях се увеличава. Обратно, когато сърцето се отпуска между две свивания, налягането на кръвта намалява. Следователно има две нива на кръвно налягане: горно ниво, когато сърцето се е свило и долно ниво, когато сърцето се е отпуснало.
 Кръвното налягане има постоянни денонощни колебания:
най-високите стойности са рано сутрин и в късния следобед, значително по-ниски са - по обедно време (особено след обяда) и най-ниски – през нощта.

                                                Какво е артериална хипертония?

  Повишеното кръвно (артериално) налягане се нарича артериална хипертония и е едно от най-честите болестни състояния при човека. Артериалната хипертония може да бъде самостоятелно заболяване или състояние, свързано с други болести – бъбречни, ендокринни, неврогенни.
Предразполагащите фактори към артериална хипертония са:
наднормено тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол, ниска физическа активност и заседнал начин на живот, тютюнопушене, психо-емоционално напрежение и стрес, възраст, пол, раса, наследственост, генетично предразположение.

                               Как да измерим кръвното си налягане правилно?

 В домашни условия се ползва електронен апарат. За да сте по-сигурни в правилността на показателите, 1 час преди измерването не трябва да приемате храна, кафе и алкохол, не трябва да пушите и да извършвате физическо натоварване.
 Седнете удобно (но не с кръстосани крака), отпуснете се, поставете лакътя си на масата или облегалката на фотьойла така, че ръката ви да бъде на нивото на сърцето. Първото измерване е тестово. На него влияят и вълнението, и особеностите на стените на съдовете. След 4 минути пълен покой направете второ измерване – то ще бъде по-точно. Кръвното трябва да се измерва и на двете ръце.
 Симптоми на високо кръвно:
 При някои хора кризата може да се случи при кръвно налягане 160/100. Други обаче при кръвно 190/110 се чувстват нормално. Причината е в индивидуалните особености на организма.
 Високото кръвно сигнализира за себе си със силно главоболие, прилошаване, главозамайване, неприятни усещания в областта на сърцето, изтръпване в края на пръстите или усещане за боцкане в тях. Това показва, че и мозъкът, и сърцето изпитват кислороден глад и към тях трябва да постъпи необходимото количество кръв.

             Какво да направим ако болният вдигне високо кръвно налягане?

 Вдигането на високо кръвно, винаги може да доведе до инсулт, инфаркт или друго сериозно заболяване, за това е важно да се знае как да окажем първа помощ до идването на линейка.
За да се намали притока на кръв в главата, тя заедно с торса трябва да се повдигнат с възглавница.
 При леките случаи ефект може да има и следното:
-    Затопляне на краката от ходилата до коленете с гореща вана, ако времето е горещо или в помещението където е болният е горещо върху главата му се слагат кърпи напоени със студена вода.
 Отварата от екстракт на растението hibiscus sabdariffa, известно повече като каркаде или хибискус, е много полезна за здравето Цветовете на каркадето съдържат много антиоксиданти благодарение на които чаят от това растение понижава кръвното налягане, като по този начин намалява риска от инсулт, инфаркт, както и предпазва бъбреците
 Всекидневното присъствие на домати под различна форма в диетата гарантира намаляване нивото на холестерола и понижава кръвното налягане, твърдят австралийски учени.
 Доброто настроение и приятната музика могат да свалят кръвното не по-зле от диета без сол или отслабване.

                                                        Ниско кръвно (хипотония)

 Хипотонията е състояние, при което апаратът за кръвно налягане отчита показатели, по-ниски от 100/70. Съпровожда се от слабост, виене на свят, главоболие и прилошаване.
 Хората с ниско артериално кръвно налягане често имат усещане за обща слабост и умора най- често сутрин, но и през целия ден, липсва им бодрост, даже след продължителен сън, паметта им изневерява, разсеяни са.
 Пониженото кръвно налягане често е симптом на недостатъчна сърдечна дейност. Сърцето трудно изпомпва кръвта и отслабва тонуса на кръвоносните съдове. Често такова състояние настъпва на фона на възпалителни заболявания на сърцето. А те са ендомиокардит и миокардит. Тези две усложнения в половината от случаите се развиват като последица от вирусно заболяване.

Ако имате болен с проблемно кръвно налягане посетете нашият сайт