Водата е жизнено важен елемент от тялото и адекватната хидратация е задължителна, за да позволи на организма да функционира. До 75% от теглото на тялото се състои от вода. По-голямата част от водата се намира в рамките на клетките на тялото . Дехидратацията настъпва, когато количеството вода, което излиза от тялото е по-голямо от количеството, което се приема. Ние губим вода рутинно, когато:
дишаме и овлажнен въздух напуска тялото (това може да се види през студен ден, когато виждаме издишания въздух);
когато се потим, за да се охладим тялото;организмът се освобождава от ненужното чрез уриниране или изхождане. В един нормален ден, човек трябва да пие значително количество вода, за да замени тази рутинна загуба.
Тялото е в състояние да следи количеството на течностите, за да функционира. Механизмът за ожадняване, сигнализира на тялото, че трябва да приеме вода, чрез чувството за сухота. Също така хормони като анти-диуретичен хормон работят с бъбреците, за да ограничат количеството вода, което се губи чрез урината, когато тялото се нуждае от запазване на вода. Дехидратацията се появява, когато има загуба на твърде много вода или не приемаме достатъчно вода, но най-често е комбинация и от двете. Други причини за дехидратация са:
Диария: Диарията е най-честата причина, поради която човек може да загуби излишни количества вода. Значителна част от водата може да бъде загубена с всяко изхождане.
Повръщане: Повръщането може да бъде причина за загуба на течности. Трудно е за човек да замести загубената вода, чрез приемане на течности след повръщане, заради гаденето като последваща реакция.
Потта: Тялото може да загуби значителни количества вода, когато се опитва да се охлади чрез изпотяване. Дали тялото е горещо, заради околната среда (например, работа в топла среда), интензивни упражняване или пък треска, причиняваща висока температура, тялото използва вода, за да се охлади. В зависимост от атмосферните условия, разходката с бърза крачка може да генерира до 16 грама пот, за да позволи охлаждане на тялото и загубената вода трябва да задейства механизма за ожадняване, за да сигнализира на човек да пие течности.
Диабет: При хората с диабет, повишените нива на кръвна захар, карат водата да се свърже със захарта и по този начин да се изхвърли от организма, което може да причини значително обезводняване. Поради тази причина, честото уриниране и прекомерната жажда, са сред най-ранните симптоми на диабет.
Изгаряния: Кожата действа като защитна бариера за тялото и е регулатор за загубата на течности. Жертвите на изгаряния се дехидратиратират, тъй като увредената кожа не може да попречи на течносттите да се просмуква от тялото. Други възпалителни заболявания на кожата, също се свързават със загуба на течности.
Възрастните хора са особено склонни към дехидратация с последващи тежки усложнения, въпреки че дехидратацията може да се случи във всяка възрастова група и население. При един иначе здрав организъм, дехидратацията може да бъде предотвратена чрез прием на вода (около осем чаши дневно). Дехидратацията може да бъде остра, когато се появява относително внезапно. Такъв е случаят при дехидратация, която се дължи на диабет тип 1. Дехидратацията също може да бъде и хронична. Такъв е случаят при дехидратация, която се появява при възрастните хора, които не пият достатъчно течности, поради страх от инконтиненция.
С напредване на възрастта, хората станат по-податливи на дехидратация поради няколко причини : способността на организма да запази водата се намалява, смисъла за жажда става по-малко остър, и са по-малко способни да реагират на промените в температурата. Нещо повече, по-възрастни хора, особено хора в старчески домове или тези който живеят сами, са склонни да ядат по-малко, отколкото по-младите хора, а понякога могат да забравят да ядът или пият изобщо. Съществуват и психогенни заболявания, при които болните губят усещането за жажда. Други хронични заболявания, като бъбречно заболяване и сърдечна недостатъчност, също водят до дехидратация. Когато нивото на загуба на вода се увеличи, повечето симптоми могат да станат очевидни като например: сухота в устата, очите спрат да произвеждат сълзи, изпотяването може да спре, гадене и повръщане, сърцебиене, замаяност(особено при изправяне), слабост, намалено отделяне на урина. Когато мозъкът и другите органи на тялото започнат да получават по-малко кръв и дехидратацията не се лекува, ще настъпи объркване и слабост, които могат да завършат с кома и смърт. Обезводняването е честа клиничната диагноза.
Лабораторни изследвания
Целта на кръвните тестове е да се оценят потенциални електролитни аномалии(в това число нива на натрий, калий и хлорид), свързани с дехидратацията.
Други кръвни тестове могат да бъдат полезни при определяне нивото на дехидратация. Хемоглобинът и броят на червените кръвни клетки могат да бъдат повишени. Тестове за бъбречна функция - нивото на урея и креатинин, може да бъде повишено, което също е признак на обезводняване.
Може да бъде направен анализ на урината, за да се определи концентрацията и, колкото по-концентрирана е тя, толкова по-дехидратиран е пациентът. Лечението на обезводняване включва подмяна на течностите. Някои напреднали фази на дехидратация изискват интравенозно вкарване на течност. За рехидратация на организма трябва да се приемат малки количества течности често.
Чистите течности включват: вода, бистри бульони, желе. Успехът на терапията за рехидратация може да се наблюдава в отделената урина. Когато тялото е сухо, бъбреците се опитват да задържат,колкото се може повече течности и урината става по-концентрирана.
Нашите статии дават обща информация за здравето на достъпен език. Информацията не може в никакъв случай да замени консултацията с лекар, диагноза и лечение. За поставяне на диагноза и лечение винаги се консултирайте с лекар. Социомед Консултинг не носи отговорност за предприето самолечение, и поставяне на диагноза на основа публикации.
Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.
