Китайски начин за първа помощ при мозъчен удар (полезно да се знае)

                                                                                               

Публикувано на 24.10.2015 в Любопитно

С игла може да се спаси живота на пациента от инсулт. Този съвет е от един китайски професор. Съхранявайте в къщата си игла или игла от спринцовката. Това е един невероятен и нетрадиционен начин за спасение на човека от инсулт. Прочетете го и го споделете, за да може – този съвет да помогне на някой, който да оцелее! Отделете време да го прочетете. Вие никога не знаете, че нечий живот може да зависи от вас. Баща ми беше парализиран и по-късно почина от инсулт. Съжалявам, че не знаех за тази първа помощ преди. Когато се получи инсулт – капилярите на мозъка постепенно се разкъсват. Необходима е почивка и спешна помощ. Но е необходима помощ точно тук, където е бил срива /удара/. Тези съвети ще ви помогнат да спасите живота на някого! Запазете спокойствие. Независимо от това къде се намира пострадалия, не го премествайте /движете/. Защото, ако преместите болния, капилярите могат да се спукат, и ще има кръвоизлив в мозъка! Помогнете на пострадалия да седне, за да се предотврати повторното падане на земята, а след това може да започне това, което ще прочетете тук – самостоятелно кръвопускане. Ако в дома си имате една спринцовка за инжектиране, това ще бъде най-добре, в противен случай – с шевни игли или други игли също така ще свършат работа.
1). Задръжте иглата – острието над огъня / на запалка или свещ/, за да се стерилизира и след това да се използва за пробиване на върха на всичките 10 пръста.
2). Няма специфични акупунктурни точки, само убождане в mm от нокътя.
3). Убодете така, така, че кръвта да потече.
4). Ако кръв не започва да капе, затегнете /стиснете/ около пробива на пръста с пръстите си.
5). Когато всички 10 пръстите кървят по-малко, изчакайте няколко минути – ще видите, че жертвата ще се съвземе!
6). Ако устата на жертвата е изкривена в спазъм – дръпнете и масажирайте ушите му, докато те станат червени – следователно, към тях приижда кръв.
7). Тогава убодете всяко ухо в меката част два пъти, по две капки кръв от всяко лобче. Няколко минути по-късно устата му вече не е изкривена /крампирана/ и жертвата трябва да дойде на себе си.
Изчакайте, докато жертвата дойде към нормалното си състояние, без никакви необичайни симптоми, а след това го изпратете в болницата. В противен случай, /преди тези процедури/ ако той / тя, бъде откаран в болница с линейка на бърза помощ, – от друсането, когато пътувате, ще доведе до факта, че капилярите в мозъка на жертвата се разкъсат.
Ако човек вече може да върви сам, той ще благодари на Бога, че е спасен!
Научих за кръвопускането за спасението на живота от специалист по традиционна китайска медицина лекар Ха Тин Бу, който живее в Сан-Juke.
Също така, имах практически опит с този метод, така че мога да кажа, че този метод е 100% ефективен.
През 1979 г. бях на обучение в Фунг-GAAP колеж в Тай Чунг. След като бях в клас, когато друг учител дотича в моята класна стая и каза развълнувано, „Г-жа Лиу, по-бързо, нашият лидер е с инсулт!“. Веднага отидох на третия етаж. Когато видях нашия ръководител, г-н Чен Фу Тиан, той бе блед, речта му бе неясна, устата му беше изкривена – всички симптоми на инсулт. Аз веднага помолих един от студентите – стажанти да отиде до аптеката и да купи спринцовка с игла, която след това използвах да набода във всичките 10 пръста на г-н Чен. След няколко минути, когато на всичките 10 пръста почна кървене (всеки с капка кръв на грахово зърно), лицето на г-н Чен се възстанови, цвят и чувствителност се появиха в очите му. Но устата му беше все още изкривена. Така че издърпах ушите му, за да се напълнят с кръв. Когато ушите му станаха червени, аз убодох меката част на дясното ухо и пуснах от две места кръв. Когато и двете лобчета на ушите бяха пронизани и кръвта направи малки топчета – стана едно чудо. На 3-5 минута формата на устата се върна към нормалното, и речта му стана ясна. Ние позволихме да се отпусне малко и дори чаша горещ чай да изпие, а след това му помогнахме надолу по стълбите да го заведем в болницата. Той лежа там една нощ и бе освободен на следващия ден да се върне в училище да преподава! Всичко беше наред. Не е имало реакции, въпреки че обикновено инсулт жертвите страдат от непоправими разкъсвания на капилярите на мозъка по пътя към болницата. В резултат на тези инциденти болният никога няма да се възстанови. Инсултът е втората най-честата причина за смърт. Щастливците , дори да оцелеят, може да бъдат парализирани за цял живот. Такова ужасно нещо не трябва да се случва в живота на никой човек. Ако всички ние помним това кръвопускане, като метод и започнем процеса на спасяване веднага, за кратко време, жертвите ще бъдат върнати до 100% нормалност.

Автор на текста – Наталия Котелников

Ако ваш близък има подобни проблеми, посетете нашият сайт


                                                                                  

Как да разпознаем инсулта – четири прости способа

Инсултът е нарушение на мозъчното кръвообращение, характеризиращо се с внезапна (в рамките на няколко минути, час)  поява на локална и / или мозъчно- неврологична симптоматика, която се запазва за повече от 24 часа или предизвиква смъртта на човек за  кратък период от време, в резултат на мозъчно-съдова патология.
Към инсулта спадат мозъчен инфаркт, мозъчен кръвоизлив и субарахноидален кръвоизлив. Налице е погрешното схващане, че инсултът – това е заболяване, което засяга по-възрастното поколение или хора в напреднала възраст, но все по-често жертви на инсулт  са хората на възраст под четиридесет години.
Съвсем наскоро в интернет бе публикувана следната история: по време на пикник жена падна неочаквано. Приятелите и предложили да повикат “Бърза помощ“ , но тя уверила всички, че причината за това са новите и обувки, защото се препънала.
След това помогнали на жената да се вдигне, тя се  облегнала назад и си взела чиния с храна . Тя изглеждала  бледа, а  речта и забавена. По-късно нейният съпруг се обадил на всички и казал, че съпругата му била отведена в болница, където по-късно починала. На пикника получила инсулт.
Ако приятелите и  са били в състояние да разпознаят признаците на инсулт, а жената е попаднала в болница в рамките на три часа, след това последствията биха могли да бъдат напълно елиминирани.
Мнозина се питат  как да се определи инсултът на ранен етап, без човек да е  експерт?
Ето четири прости начини, които могат да помогнат да се разпознаят симптомите на инсулта:
1. Помолете пациента да се усмихне ( в момента на инсулт той  не може да се усмихне с двата ъгъла на устата);
2. Поискайте да каже просто изречение. Например: „Сега слънцето грее“ (речта по време на инсулт е забавена, човек не може да си спомни текста);
3. Поискайте да повдигне двете си ръце ( пациентът няма да бъде в състояние да го направи, или ще вдигне само едната си ръка);
4.  Поискайте да изплези език (ако езикът е изкривен, обърнат или пада – това също е признак на инсулт).
Ако човек изпитва  трудности при изпълнението на поне една от задачите, незабавно се обадете на „Бърза помощ“.
Запомнете: всяка минута закъснение ще струва здравето на вашия любим човек или живота му.



Ако ваш близък има подобни проблеми, посетете нашият сайт

Нарушен говор при болни с инсулт (Афазия)

Терминът  афазия произлиза от думите:  а- не,  phasia – говоря
Афазия-  това е загуба на способността за говорене или за разбиране на речта. Различават се моторна афазия (нарушена е способността за говорене при запазена способност за разбиране на чуждата реч), сензорна афазия (загуба на способността да се разбира значението на думите при запазен слух), синтактична афазия (неспособност да се подреждат думите в последователности)
Причината за афазията е винаги мозъчно увреждане. Степента на нарушението зависи от размера и зоната на мозъчната увреда. Някои болни разбират относително добре чуждата реч, но трудно намират думите, за да говорят. Други могат да говорят значително по – добре отколкото да пишат.
Болният с афазия може:
-да говори с кратки или непълни изречения
-да говори с безсмислени изречения
 -да използва несъществуващи думи
-да не разбира чужд разговор
-да разбира преносния смисъл като буквален
 -да пише изречения, които нямат смисъл.
Първоначално лечението на афазията се изразява в прилагането на логопедична терапия, която се фокусира върху повторното учене и упражняване на езика чрез използване на алтернативни или допълнителни методи за комуникация. Близките на болния често участват в терапевтичния процес и са в ролята на партньори в терапията.
Афазията може да създаде психологични и междуличностни затруднения както за болния, така и за неговото семейство и приятели. Хората с афазия обикновено са наясно с ограничението си в комуникацията. Езиковите бариери, могат да доведат до стеснение, депресия и проблеми във взаимоотношенията.
Много пациенти търсят логопедична терапия. Възстановяването на езиковите умения обикновено е бавен процес, и много малко хора успяват да възвърнат нивото си преди травмата.
Логопедичната терапия   трябва  да започва рано. Тя е най- ефективна, когато започне скоро след поражението на мозъка.
Членовете на семейството и приятелите могат да използват следните съвети в общуването си с човек с афазия.
Опростявайте изреченията си и забавете темпото на говорене.
Давайте повече време на болния за говорене.
Не довършвайте изреченията му и не поправяйте грешките.
Насочвайте разговорите само в една тема. Не скачайте от тема в тема.
Напишете ключова дума или кратко изречение, за да обясните нещо.
Използвайте жестове и рисунки, ако останете неразбран.
Включвайте човека с афазия в разговори, колкото се може повече.
Правете проверка дали болният ви е разбрал, или обобщавайте това, за което сте говорили.

Ако имате близък с подобни проблеми, вижте нашият сайт

Психологическа помощ при болест на Паркинсон

Психологическа помощ при болест Паркинсон
„Болестта на Паркинсон има няколко особени психологически характеристики. Моторните симптоми се усилват дори при незначителна емоционална възбуда и обратно – временно намаляват при отпускане. Симптомите са видими и променят социалното поведение и социалните контакти. Много пациенти страдат от психични натоварвания като депресивни състояния и социални страхове. Целите на психологическите намеси са подобряване в овладяването на симптомите и мисловната преработка на заболяването. …“
                                        Michael Matcht, Johan Heinrich Ellgring
Болните в България са около 12-13 000 души, а над 1200 от тях са в тежък стадий на болестта. От Паркинсон най-често заболяват мъжете, като причината защо болестта засяга в по-голяма степен силния пол все още не е докрай изяснена. Средната възраст, на която най-често се проявява болестта, е 60 години, но понякога може да се открие и при далеч по-млади хора, включително такива под 30-години. Тъй като това е хронично неврологично заболяване, което веднъж започнало съпровожда болния до края на живота му, е важно да се подходи отговорно и да се вземат мерки.
Паркинсонът се характеризира със силно изразени симптоми – треперене, стегнатост в мускулите, забавяне или забързване на движенията, пълно блокиране, заради които хората се движат по – малко и по – бавно, ръцете им треперят, стойката им е приведена, крачките са малки. Тези симптоми често са предизвикани от ситуативни дразнители или емоционална възбуда, които биха могли да бъдат преодолявани чрез съзнателно приложени стратегии. За съжаление комуникацията също бива засегната. Поради стегнатост в мускулите на лицето паркинсоници често говорят тихо, бавно и монотонно без мимики и жестове, което не ги прави най – желаните събеседници и те го осъзнават.  Това на свой ред води до социална и емоционална претовареност и депресивни състояния.
Цели на психологическите намеси:
1.    Подобряване овладяването на симптомите – пациентът трябва да се научи да живее със симптомите и да се напасне към ограниченията, които му налагат.
-    Самонаблюдение – симптомите се променят динамично през деня, воденето на протокол би могло да помогне на пациента да напасне ежедневната си активност към промените.
-    Овладяване на стреса – симптомите са силно зависими от емоционалното състояние на пациента, затова е важно в стресови ситуации той да може да овладее притеснението си. Такива ситуации са хранене в социална среда, градски транспорт, плащане на сметка в супермаркета, подписване и др. От голямо значение са мислите, които протичат в тези моменти, затова се анализират ситуациите, които водят до стрес и се търсят начини за преодоляването им. Пример за подобна стратегия е използването на автоинструкции като: „Ще се отпусна и ще дишам дълбоко“. За да бъдат ефективни, тези стратегии трябва да се тренират.
-    Стратегии за компенсация – руският невропсихолог Лурия наблюдавал, че пациентите вървят по – гладко, когато изкачват стълби или се ориентират по мотив на пода. Използвайки равномерни мотиви от околната среда, изглаждат вътрешната неравномерност на техните движения. Ето и идеята му: пациентите биха могли да възпроизведат такива стимули сами – например ритмично броене, поклащане на ръцете напред-назад, пляскане, целенасочено да си представят, че пред тях има препятствия и др. Тези стратегии са строго индивидуални за всеки пациент и той трябва да открие и разработи свои такива, които ще му помагат.
2.    Преработка на заболяването – пациентът трябва постепенно да приеме своето заболяване и да се ориентира към все още наличните ресурси. Симптомите, които ограничават движенията, осъзнаването, че страдаш от неизлечима хронична болест водят до загуба на приятни дейности и натоварват комуникацията. Всичко това неминуемо, в по – голяма или по – малка степен, предизвиква депресивни състояния, които трябра да се преодолеят като:
-    се установят негативните мисли, които ги предизвикват.
-    се разработят по – изгодни мисли, към които пациентът да се стреми в отрицателните ситуации.
-    се тестват избраните по – позитивни мисли в реална ситуация.
-    се участва в групови трениги за подобряване на комуникацията – ролеви игри на различни теми, които помагат на пациентите да се подготвят предварително: комуникация с други паркинсоници, комуникация в социлна ситуация, комуникация с близки хора. Може да се упражни призив за помощ към непознат в социална ситуация, запознаването на страничен човек със заболяването или разясняването на симптомите на пациента.
Важно! всеки пациент е строго индивидуален и изграждането на стратегия трябва да се съобрази с неговите възможноти, за да бъде максимално ефективна.
Източник:
Michael Macht, Johann Heinrich Ellgring. „Психологически интервенции при болест на Паркинсон“. Прев. Йоан Михов. – Клинична и консултативна психология, 2009. – брой 2 (2).