Дехидратация при възрастните хора

Водата е жизнено важен елемент от тялото и адекватната  хидратация е задължителна, за да позволи на организма да функционира. До 75% от теглото на тялото се състои от вода. По-голямата част от водата се намира в рамките на клетките на тялото .           
 Дехидратацията настъпва, когато количеството вода, което излиза от тялото е по-голямо от количеството, което се приема.  Ние губим вода рутинно, когато:
 дишаме и овлажнен въздух напуска тялото (това може да се види през студен ден, когато виждаме издишания въздух);
  когато се потим, за да се охладим тялото;организмът се освобождава от ненужното чрез  уриниране или изхождане. В един нормален ден, човек трябва да пие значително количество вода, за да замени тази рутинна загуба.
Тялото е в състояние да следи количеството на течностите, за да функционира. Механизмът за ожадняване, сигнализира на тялото, че трябва да приеме вода, чрез чувството за сухота. Също така хормони като анти-диуретичен хормон  работят с бъбреците, за да ограничат количеството вода, което се губи чрез  урината, когато тялото се нуждае от запазване на вода.                  Дехидратацията се появява, когато има загуба на твърде много вода или не приемаме  достатъчно вода, но най-често е комбинация и от двете. Други причини за   дехидратация са:
 Диария: Диарията е най-честата причина, поради която  човек може да загуби излишни количества вода. Значителна част от водата може да бъде загубена с всяко изхождане.
 Повръщане: Повръщането може да бъде причина за загуба на течности. Трудно е за човек да замести загубената вода, чрез приемане на течности след повръщане, заради гаденето като последваща реакция.
 Потта: Тялото може да загуби значителни количества вода, когато  се опитва да се охлади чрез изпотяване. Дали тялото е горещо, заради  околната среда (например, работа в топла среда), интензивни упражняване или пък  треска, причиняваща висока температура, тялото използва вода, за да се охлади. В зависимост от атмосферните условия, разходката с бърза крачка може да генерира до 16 грама пот, за да позволи охлаждане на тялото и загубената вода трябва да задейства механизма за ожадняване, за да сигнализира на човек да пие течности.
 Диабет: При хората с диабет, повишените нива на кръвна захар, карат водата да се свърже със захарта и по този начин да се изхвърли от организма, което може да причини значително обезводняване. Поради тази причина, честото уриниране и прекомерната жажда, са сред най-ранните симптоми на диабет.
 Изгаряния: Кожата действа като защитна бариера за тялото и е регулатор за загубата на течности. Жертвите на изгаряния се дехидратиратират, тъй като  увредената кожа не може да попречи на течносттите  да се просмуква от тялото. Други възпалителни заболявания на кожата, също се свързават със загуба на течности.
Възрастните хора са особено склонни към дехидратация с последващи тежки усложнения, въпреки че дехидратацията може да се случи във всяка възрастова група и население. При един иначе здрав организъм, дехидратацията може да бъде предотвратена чрез прием на вода (около осем чаши дневно). Дехидратацията може да бъде остра, когато се появява относително внезапно. Такъв е случаят при дехидратация, която се дължи на диабет тип 1. Дехидратацията също може да бъде и хронична. Такъв е случаят при дехидратация, която се появява при възрастните хора, които не пият достатъчно течности, поради страх от инконтиненция.
 С напредване на възрастта, хората станат по-податливи на дехидратация поради няколко причини : способността на  организма да запази водата се намалява, смисъла за  жажда  става по-малко остър, и са по-малко способни да реагират на промените в температурата. Нещо повече, по-възрастни хора, особено хора в старчески домове или тези който живеят сами, са склонни да ядат по-малко, отколкото по-младите хора, а  понякога могат  да забравят  да ядът  или пият изобщо. Съществуват и психогенни заболявания, при които болните губят усещането за жажда.  Други хронични заболявания, като бъбречно заболяване и сърдечна недостатъчност, също водят до  дехидратация. Когато нивото на загуба на вода се увеличи, повечето симптоми могат да станат очевидни като например:   сухота в устата,  очите спрат да произвеждат  сълзи,  изпотяването може да спре,  гадене и повръщане, сърцебиене, замаяност(особено при изправяне),  слабост, намалено отделяне на урина. Когато мозъкът и другите органи на тялото  започнат да получават по-малко кръв и дехидратацията не се лекува, ще настъпи объркване и слабост, които могат да завършат с кома и смърт. Обезводняването е честа клиничната диагноза.
Лабораторни изследвания
Целта на кръвните тестове е да се оценят потенциални  електролитни аномалии(в това число нива на натрий, калий и хлорид), свързани с дехидратацията.
Други кръвни тестове могат да бъдат полезни при определяне нивото на дехидратация. Хемоглобинът и броят на червените кръвни клетки могат да бъдат повишени. Тестове за бъбречна функция - нивото на урея и креатинин, може  да бъде повишено, което също е признак на обезводняване.
Може да бъде направен анализ на урината, за да се определи концентрацията и, колкото по-концентрирана е тя, толкова  по-дехидратиран е  пациентът.   Лечението на обезводняване включва подмяна на течностите. Някои напреднали фази на дехидратация изискват  интравенозно вкарване на течност. За рехидратация на организма трябва да се приемат малки количества течности често.
Чистите течности  включват: вода, бистри бульони,  желе.  Успехът на терапията за рехидратация  може да се наблюдава в отделената  урина. Когато тялото е сухо, бъбреците се опитват да задържат,колкото се може повече течности и урината става по-концентрирана.



Нашите статии дават  обща информация за здравето  на  достъпен език. Информацията не може в никакъв случай да замени консултацията с лекар, диагноза и лечение. За поставяне на диагноза и лечение винаги се консултирайте с лекар. Социомед Консултинг не носи отговорност за предприето самолечение, и поставяне на диагноза  на основа публикации.

 Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.

Какво да направим за да се препазим от инсулт?

Ако спазваме някои  правила, в голяма степен можем да се предпазим от мозъчен инсулт.

1. Редовно да се следи и да се регулира кръвното налягане. Много важно е проблемите с кръвното налягане да се третират адекватно през цялата година, т.е. да се вземат мерки съобразно промените в него през всеки един сезон. По този начин се избягва особено повишаването на риска за здравето през студените месеци, когато хипертониците са по-уязвими.

2. Злоупотребата с цигари и алкохол е доказано вредна - справете с този психологически проблем, това е въпрос само на воля и самоуважение!  

3. Злоупотребата с мазнини, сол и наднорменото тегло са един от най-опасните рискови фактори за българина. през зимата човек е склонен да употребява повече по-солени храни, а както е известно солта е пряко свързана с нивото на кръвното налягане.

ИЗБЯГВАЙТЕ: въпреки особеностите на националната ни кухня: сланина, шкембе-чорба, зелева-чорба, луканка, пушени гърди, карантия, туршия. Използувайте растително олио и пресни плодове и зеленчуци, салати и пийте по 1.5 литър минерална вода дневно. Въведете един вегетариански или гладен ден в седмицата и го спазвайте абсолютно стриктно.

  4. Здравословен двигателен режим който да бъде умерен и приятен  -   минимум 30 минути дневно ходене, разходки, фитнес на открито,  плуване, умерени физически натоварвания. Преумората и претоварването винаги са вредни за организма.  Почивайте всеки ден общо по 1/2 час (най- добре в легнало или отпуснато положение на тялото в удобен стол), независимо къде се намирате и с какво се занимавате. Продължителното умствено напрежение и безсънието, особено подкрепено от стимулиращи средства – кафе, кола, тонизиращи напитки и синтетични витамини, почти сигурно води до изчерпване и до срив.

5. Стресът  е един от основните фактори, застрашаващи психичното и физическото ни здраве.  Стресът като последствие от съвременния начин на живот, различните състояния на несигурност, служебни или семейни кризи, притеснения от икономически характер, безработица, раздяла и други могат значително да влошат психологичните проблеми и хроничните заболявания. Превъзходна “противоотрова” срещу стреса например е витамин В. Доказано е, че неговият недостиг води до депресия и нервни разстройства. Големи дози витамин В се съдържа в млечните продукти, яйцата, зелените зеленчуци, ядките, бананите. Затова, ако искате да си оправите настроението, по-добре изяжте един банан или шепа ядки, отколкото парче торта. Диетолозите съветват също сутрин да се закусва с овесени ядки, които са отлично средство срещу  стреса.

       Изпитвайте удоволствие от всичко, което вършите и го правете докато ви е приятно. Щом усетите досада и  умора спрете веднага!  Здравето е хонорар на мъдрите!

Нашите статии дават  обща информация за здравето  на  достъпен език. Информацията не може в никакъв случай да замени консултацията с лекар, диагноза и лечение. За поставяне на диагноза и лечение винаги се консултирайте с лекар. Социомед Консултинг не носи отговорност за предприето самолечение, и поставяне на диагноза  на основа публикации.

 Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.

Грижа за болни и наблюдение част 2

Урина

Урината е отпадъчен продукт на организма образуван в бъбреците посредством филтрация на кръвта. При клетъчния метаболизъм се образуват множество отпадни продукти богати на азот и други водоразтворими вещества, които трябва да се евакуират от кръвта. Този процес се извършва в бъбреците, а образуваната течност се нарича урина. Посредством спускане през пикочопроводите към пикочния мехур, където се съхранява за няколко часа и последващо изхвърляне навън през уретрата при уриниране организма се освобождава от урината.
Нормалният цвят на урината може да варира от полупрозрачен жълт до кехлибарен. Това е стерилна течност, която се изхвърля от тялото и е продукт на клетъчния метаболизъм. Вида на урината може да бъде засегнат от някои храни, които се консумират, напитки, които се пият и заболявания, които може да имате. Жълтият до кехлибарен цвят, който нормално урината има, се дължи на пигмент, наречен урохром. Когато урината е по-тъмна (кехлибар), това обикновено е знак, че не се получават достатъчно течности. Ако урината е в по-тъмен спектър на това, което обикновено би трябвало да изглежда, това обикновено не е причина за тревога. Всичко, което трябва да направите, е да се приема повече течности, за предпочитане вода.
Понякога урината  може напълно да излезе от цветовата гама на светло жълт до кехлибарен цвят. Ако това е така, тук са няколко възможни цветове на урината и какво означават те: Зелен или син цвят: това обикновено се дължи на нещо, което е погълнато. Някои храни, напитки и лекарства имат способността да променят цвета на урината в тези цветове, особено ако съдържат синя боя. Аспержите например не са известни само с това, че правят урината по-зелена, но и с това, че може да повлияят на мириса на урината. Червена или розова урина: някои храни, които са естествено червени може да предизвикат тези промени в цвета на урината. Лаксативи и някои лекарства с рецепта, също могат да бъдат причина за червена урина. В някои случаи, кръв в урината може да е признак на заболяване, като разширение на простатата, камъни в пикочния мехур или дори рак на бъбреците. Тъмна урина: това може да е признак на инфекция на пикочните пътища (ИПП) или камъни в бъбреците.Оранжева урина: къпини, цвекло и някои лекарства с бои могат да предизвикат това. Медицински проблеми, които могат да причинят оранжев цвят на урината включват жълтеница и дехидратация. Пенеста урина: това не влияе на цвета на урината. Прекалено много пяна в урината обикновено е знак за поглъщането на прекалено много протеини.

 Наблюдение на потта

Изпотяването допринася за регулирането на телесната температура, основни съставки на потта са водата (99%) и минералите (преди всичко готварска сол), тя се отделя от потните жлези в кожата. Често този процес се осъществява незабелязано, тъй като потта се изпарява много бързо. Стресът, страхът и напрежението могат да увеличат отделянето на пот.
При висока температура, особено при треска, се наблюдава увеличено отделяне на топла пот на големи капки. Студената пот на дребни капчици е тревожен сигнал: тя означава начало на слабост в кръвообращението, шок или загуба на съзнание. Индивидуалната миризма на потта се влияе от количеството приети течности, състава на урината (урати, мастни киселини) и бактериите в лошо проветряваните места на тялото.  

Всички наблюдения, които установяват болногледачите като промени в екскрементите на болния, трябва да бъдат подробно записани и съобщени на лекаря. При установяване на кръв в изпражненията трябва незабавно да се потърси лекар. Ако се налага да бъдат взети урина и изпражнения за изследване те задължително се съхраняват на хладно място.

Нашите статии дават  обща информация за здравето  на  достъпен език. Информацията не може в никакъв случай да замени консултацията с лекар, диагноза и лечение. За поставяне на диагноза и лечение винаги се консултирайте с лекар. Социомед Консултинг не носи отговорност за предприето самолечение, и поставяне на диагноза  на основа публикации.

 Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.

Грижа за болни и наблюдение част 1

Наблюдението на болния човек е една от най-важните задачи на болногледача който се грижи за него в домашни условия.
Много важно е да се наблюдават  кожата, екскрементите (урина, изпражнения, потта и повърнатото) и виталните признаци (пулс, дишане и телесна температура).
Ако болният вече не може да изрази с думи своите възприятия и оценки(оплаквания) болногледачът трябва да потърси признаците в позата, жестовете, мимиката, движенията, вида на кожата и екскрементите. Те ще му помогнат да си направи заключения за състоянието на човека в леглото.
Грижите за болния предполагат не само точно провеждане на предписаните мерки, но и непрекъснато наблюдение.
Внезапно настъпващи прояви, като промяна в цвета на кожата, кръвоизливи, болки, разтрисане и др., са важни указания за лекуващия лекар. Всяка доловима промяна във вида, общото състояние, в начина на реагиране или в отделяните урина и изпражнения трябва да се записва и да се съобщава на лекаря.

Цвят на кожата

Промяната в цвета на кожата е най-очевидният признах. Преценката е възможна само при дневна светлина.
Цветът на кожата у здрави е бледорозов до червеникав. Кожата е гладка и еластична. Ако болният е по-бледен от обикновено, без да е ясна причината за това (напр. травма, уплаха,страх), тази промяна е важно указание за лекаря и повод за грижливо изследване на болния.
Равномерно засилващото се зачервяване е указание за повишаване на температурата. В такъв случай се препоръчва проверка с помощта на термометър. Може да бъде налице и покачване на кръвното налягане.
Синият оттенък на кожата е указание за относителен недостиг на кислород в кръвта. Независимо от очакваното идване на лекаря препоръчително е да се осигури достъп на свеж въздух в помещението.
Кожните обриви могат да бъдат симптом при много заболявания. Лекарят трябва да получи точни сведения за времето и мястото на появата на първите изменения.
Съществено значение има жълтият оттенък на кожата, който може да бъде от жълто, жълтозелено до сивокафяво. Тази находка ще задължи лекаря с помощта на лабораторни изследвания на кръвта в урината да изясни причината.
Херпесът е проява, която най-често се надценява, но и нерядко се пропуска. Независимо че не е специфичен, този признак може да бъде ценно указание за лекаря. Отличителен симптом на херпесът е група мехури върху червена основа. Тези мехури изсъхват бързо и оставят корички по кожата, които стоят от няколко дни до няколко седмици, в зависимост от тежестта на инфекцията. Има някои състояния, с които се свързва херпесът  като:
•    треска, настинка или грип;
•    ултравиолетова радиация (излагане на слънце);
•    стрес;
•    промени в имунната система;
•    травма в засегната област;
•    понякога липсва видима причина за повторно появяване.

При някои заболявания в организма се задържа вода и се образуват отоци. Ако натиснем силно с пръст опънатата кожа, най-добре над подлежаща кост (напр. в областта на големия пищял на подбедрицата), на мястото се очертава малка вдлъбнатина, която след време се изглажда.Отоците също трябва да бъдат посочени на лекаря. Те се наблюдават при сърдечни, съдови, чернодробни или бъбречни заболявания.
Промени в  цвета  на изпражненията
Изпражнения (фекалии, екскременти) представляват отпадъчен материал отделян от храносмилателното система на хора и животни.  В медицината (хуманитарна и ветеринарна) по външния вид на изпражненията може да се правят някои изводи за здравословното състояние на пациента. Подлагането им на химически и биохимичен анализ може да даде допълнителна информация.
Освен консистенцията на изпражненията (запек, нормално изхождане, диария), значение има и техният цвят. Според това може да се различи някакво болестно състояние. Възможно е причина за различния цвят на изпражненията да бъдат храните, които е консумирал човек, не е задължително да означава здравословен проблем.
Приетите за нормални изпражнения имат светлокафяв или тъмнокафяв цвят. Всъщност цветът им зависи от това какво е консумирано.
Ако в червата  има липса на жлъчен сок, цветът на изпражненията ще бъде сивобелезникав, а ако има кръвоизлив от червата или стомаха, цветът на изпражненията ще бъде черен – могат да бъдат и лъскави като катран. Нека това не ви плаши веднага – ако приемате някакви лекарства, те също могат да бъдат причина фекалиите да бъдат черни.
Възможно е към изпражненията да има и примеси от слуз – това означава, че има някакъв възпалителен процес.Ако парчетата слуз са на едри парчета, това говори за възпаление на дебелото черво. В случай, че парчетата са дребни – възпалението най-вероятно е на тънките черва.
Ако човека които се грижи за болният  забележи, че в изпражненията  има гной – задължително трябва да се  посети лекар, това говори за язви, обособени в долната част на стомаха. Това са туберкулоза или дизентерия, а може да бъде и симптом на рак на дебелото черво. Задължително е да се посети лекар и ако има т.нар. кървави изпражнения. Причините за тях могат да бъдат няколко – зависи от това какво е съотношението на кръвта и изпражнението. При т.нар. скрити кръвоизливи, цветът на изпражненията се променя почти неуловимо. Ако кръвта предхожда изпражнението, вероятно става дума за хемороиди. При подобни състояния, от болния обикновено се изисква да занесе на изследване част от изпражнението, за да може да се постави точна диагноза.

Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.

Следва продължение на темата...

Как да се предпазим от артрит?

Някои усилия във всекидневието ще ни се изплатят многократно.

здраве.bg

Артритът e автоимунно заболяване, което атакува ставите. При наличието на артрит се появяват болка, оток, възпаление, зачервяване и скованост, а самите стави могат дори да се деформират. Въпреки че има множество методики за лечение на артрита, превенцията е винаги за предпочитане.

Контрол на теглото

Затлъстяването и наднорменото тегло са важни рискови фактори за развитието на социално-значими заболявания като диабет, сърдечносъдови заболявания и някои форми на рак. Освен това излишните килограми представляват допълнителен товар за ставите ви. Това постоянно свръхнатоварване увеличава вероятността да се появи артрит.

За да успеете да контролирате теглото си, контролирайте калориите, които поемате. Избягвайте високоенергийни храни като сладки, пържени храни, преработени печива и рафинирани продукти, а залагайте повече на плодове, зеленчуци, нетлъсти меса, нискомаслени млечни продукти, риба и пълнозърнести храни.

Упражнения

Когато става въпрос за контрол на теглото физическите упражнения са точно толкова важни, колкото и храненето. Също така нормалното тегло дава възможност за нормална подвижност на ставите и по този начин намалява риска от сковаване.

Изпълнявайте такива упражнения, които включват целия обем на движение на ставите – тренировки с тежести, дълги разходки, плуване, гребане, качване на стълби, елиптични тренажори. Но в същото време щадете ставите си - избягвайте множеството повторения на упражнения, при които има голямо въздействие върху тях – например скачането.

Разтягания

Разтяганията или т.нар. стречинг спомагат за запазване на подвижността и гъвкавостта на мускулите и съединителната тъкан, заобикалящи ставите. Подобно на упражненията, стречингът предпазва от скованост и развитие на артрит.

Добър избор за разтягане на цялото...

Знаете ли какво представлява грипа?

Грипът е остра инфекция на дихателните пътища, засягаща носа и гърлото, а в някои случаи и белите дробове. Това е най-честата причина за респираторно заболяване и може да засегне хора във всички възрасти. Боледуване от грип се наблюдава всяка година, преди всичко през късна есен и в началото на зимата и обхваща едновременно много хора от различни възрастови групи. Пиковият сезон за настъпване на грип в северното полукълбо е от ноември до март.
Около 5 до 20 процента от хората в САЩ се разболяват от грип всяка година, като повече от 200000 се приемат в болница, поради усложнения. Всяка година от 3000 до 49000 американци умират от подобни усложнения, като 90 процента от тях са на възраст над шейсет и пет години.
     Съществуват три типа грипни вируси. Тип А и В причиняват епидемии и тежки респираторни заболявания, известни като грип, а тип С причинява леко заболяване, което не е свързано с епидемии. Тип А се разделя на различни подтипа, в зависимост от химическата структура на вируса. Към тип А вирус се отнасят т.нар. свински грип – N1H1, а също и птичият грип – H5N1. И двата типа грипни вируси – А и В, са отговорни за сезонните епидемии от грип. Тези епидемии се наблюдават по-често през зимния период. Тогава хората прекарват повече време в затворени помещения, където по-лесно влизат в контакт с други хора. Вирусите от своя страна, издръжат повече време на закрито, тъй като относителната влажност на въздуха е по-ниска, в сравнение с тази навън. Заразяване може да настъпи при вдишване на въздух, съдържащ малки заразени с вируса капчици, а по-рядко при попадането им върху чувствителни зони от тялото – нос, уста и очи.
Протичането на грип може да настъпи под форма на епидемии – осъществяват се в рамките на една географска област, или под форма на пандемия – с разпространение по целия свят. Грипна пандемия може да настъпи при поява на нов грипен вирус от тип А, към който има много слаб имунитет сред човешката популация. Заради ниското ниво на имунитет, новият вирус се разпространява много лесно от човек на човек и повече хора се разболяват. През 2009 година, новопоявилият се вирус H1N1, води до поява на пандемия от т.нар. свински грип.
     Това е силно заразно заболяване. Вирусът се разпростаранява или при вдишване на заразени капчици във въздуха (които се разпространяват при кашляне и кихане на болен), или при влизане в директен контакт със заразени секрети на заболял (например при целуване, използване на общи кърпички, лъжици и вилици). Контактът с гладки повърхности, като дръжки на врати, телефони, са друг начин за пренасяне на вируса от ръцете към носа и устата, от където навлиза вирусът.
Болният от грип е заразен за околните до седем дни от започването на заболяването, въпреки че вирусът може да се докаже в секретите до 24 часа преди появата на симптомите. Това означава, че човек може да е източник на зараза за околните, един ден преди да започнат симптомите на болестта. При малки деца, вирусът може да се открие в секретите и през втората седмица от началото на заболяването.
    Симптомите обикновено настъпват внезапно:
Висока температура (най-често висока);
Болки в ставите и мускулите, болка в очните ябълки;
Генерализирана слабост и чувство на силна умора;
Топла, зачервена кожа, с зачервени и насълзени очи;
Главоболие;
Суха кашлица;
Възпалено и болезнено гърло;
Водниста секреция от носа и запушен нос;
Повръщане или диария, по-често при деца.
   Най-честите усложнения при грип включват вирусна и бактериална пневмония, възпаление на мускулите (миозит), заболявания на централната нервна система, сърдечни проблеми, като възпаление на сърдечния мускул (миокардит) и възпаление на сърдечната торбичка (перикардит).
Други усложнения, които могат да настъпят в хода на грипна инфекция са ушни инфекции и синузит, особено при деца; дехидратация и влошаване на хронични заболявания, като застойна сърдечна недостатъчност, астма или диабет.
Хората, изложени на най-голям риск от усложнения, включват възрастни над 50 години, деца от шест месеца до четири години, хора със заболявания на сърцето и белите дробове, хора с компрометирана имунна система (например болни от СПИН), бременни жени.
    За предпазване от грип, особено в есенно-зимния период, е важно спазването на стриктна хигиена. Ръцете трябва да се измиват редовно със сапун и вода. Трябва да се избягва търкането на очите, носа и устата, с мръсни ръце. По време на грипна епидемия е добре да се избягва контактуването с много хора и пребиваването дълго време в затворени пространства.
Най-добрият начин за профилактика на грип, остава ваксинацията. Тя се осъществява чрез ваксина, съдържаща убити вируси от група А и В и се поставя всяка година, преди настъпването на зимния период. Имунитетът се развива за около две седмици след поставянето на ваксината. Ваксината е препоръчителна за рискови групи, в които влизат хора над шейсет години, болни от хронични белодробни и сърдечни заболявания, затлъстели хора и хора с диабет, болни от СПИН, хора, живеещи в социални домове.
 Съществува и жива, атенюирана (отслабена) ваксина срещу грипен вирус, която се прилага в носа под формата на спрей. Тя не се препоръчва за хора с отслабена имунна система.


Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.

Често срещана ли е пневмонията при възрастни хора?

Пневмонията представлява възпалително заболяване на белите дробове. Възпалителният процес засяга различен по големина участък на белия дроб. Болестта се причинява от различни фактори - вируси, бактерии, гъбички (т.н. инфекциозна пневмония). Различни химически и физични агенти също могат да причинят пневмония при вдишване в газообразно състояние.
Причинителите на пневмонията попадат в белите дробове по различни пътища:

•    Въздушно-капков път. При общуване чрез пръски от слюнка и въздушни мехурчета, които съдържат причинителя и инфекцията се предава от болен на здрав;

•    Вдишване на собствен секрет от носоглътката, съдържащ бактериален или вирусен материал;

•    Кръвен път. Настъпва проникване на бактериален или вирусен причинител от кръвта в белите дробове (при нараняване или операция).

Бактериална пневмония
Бактериалната пневмония се причинява от болестотворни микроорганизми, попаднали в белите дробове. Най-честите видове бактерии, които причиняват пневмония, са пневмококи, стрептококи, стафилококи, клебсиела и други. У възрастни лица пневмонията най-често се причинява от пневмококи. Пневмококите се намират в носоглътката на човека. За възникване на пневмония е необходимо човек да вдиша /аспирира/ секрет от назофаринкса /носоглътката/, съдържащ бактерии.Проникналите в белите дробове бактерии бързо причиняват възпаление.

Вирусна пневмония
Проникването на вируси в дихателните пътища се осъществява по въздушно-капков път. Вирусната инфекция е най-честа през зимните месеци, като тяхно най-тежко усложнение е вирусната пневмония. По-честа е грипната пневмония.

Алергична пневмония
Алергичната пневмония се развива като последица от алергично белодробно заболяване и се причинява от екзоалергени и ендоалергени. Тя протича пристъпно.

Хронична пневмония
Хроничната пневмония представлява хроничен възпалителен процес на белите дробове, който перодично се изостря. Найчесто заболяването се дължи на просъществувала повече от три месеца остpа пневмония. При хронична пневмония постепнно се развива фиброзна съединителна тъкан в белите дробове /пневмофиброза/, с нарушаване на белодробната функция.

Типични симптоми, свързвани с пневмонията са кашлица, болка в гърдите, треска и задух. За нейното диагностициране се използват рентгенови снимки и изследване на храчките. Лечението зависи от причинителя на заболяването, като най-разпространените бактериални пневмонии се лекуват с антибиотици.
Пневмонията е често срещана болест, разпространена сред всички възрастови групи, и е нерядка причина за смърт при млади, стари и хронично болни. Всяка година приблизително 450 милиона души се разболяват от пневмония, което представлява седем процента от общото население, като резултатът от това са около 4 милиона смъртни случая. Макар и пневмонията да се счита за „капитан на армията на смъртта“ от Уилям Ослър през 19ти век, , усъвършенстването на антибиотичните терапии и ваксините през 20ти век бележи подобрения в броя на оцелелите болестта. Въпреки това, в развиващите се страни и сред хората в напреднала възраст, най-младите и хронично болните, пневмонията си остава водеща причина за смъртност.
Ваксинацията предотвратява определени бактериални и вирусни пневмонии и при децата, и при възрастните. Грипните ваксини са умерено ефективни срещу грип А и  B. Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) препоръчва ежегодна ваксинация за всеки човек на 6 месеца и по-възрастни.
Причината за развитие бронхопневмонията се корени в слабата имунна система на човека, изменчивостта при вирусите, бактериите  и тяхната силна агресивност. Едни от основните фактори който потискат имунитета е консумацията на алкохол, и тютюнопушенето. Важни фактори за укрепване на имунната система и предпазване от грип и  пневмония са рационалното хранене и  различни природни имуностимулатори.

Ако имате близък с подобни проблеми, вижте грижи за болен в нашият сайт.