„Болестта на Паркинсон има няколко особени психологически характеристики. Моторните симптоми се усилват дори при незначителна емоционална възбуда и обратно – временно намаляват при отпускане. Симптомите са видими и променят социалното поведение и социалните контакти. Много пациенти страдат от психични натоварвания като депресивни състояния и социални страхове. Целите на психологическите намеси са подобряване в овладяването на симптомите и мисловната преработка на заболяването. …“
Michael Matcht, Johan Heinrich Ellgring
Болните в България са около 12-13 000 души, а над 1200 от тях са в тежък стадий на болестта. От Паркинсон най-често заболяват мъжете, като причината защо болестта засяга в по-голяма степен силния пол все още не е докрай изяснена. Средната възраст, на която най-често се проявява болестта, е 60 години, но понякога може да се открие и при далеч по-млади хора, включително такива под 30-години. Тъй като това е хронично неврологично заболяване, което веднъж започнало съпровожда болния до края на живота му, е важно да се подходи отговорно и да се вземат мерки.
Паркинсонът се характеризира със силно изразени симптоми – треперене, стегнатост в мускулите, забавяне или забързване на движенията, пълно блокиране, заради които хората се движат по – малко и по – бавно, ръцете им треперят, стойката им е приведена, крачките са малки. Тези симптоми често са предизвикани от ситуативни дразнители или емоционална възбуда, които биха могли да бъдат преодолявани чрез съзнателно приложени стратегии. За съжаление комуникацията също бива засегната. Поради стегнатост в мускулите на лицето паркинсоници често говорят тихо, бавно и монотонно без мимики и жестове, което не ги прави най – желаните събеседници и те го осъзнават. Това на свой ред води до социална и емоционална претовареност и депресивни състояния.
Цели на психологическите намеси:
1. Подобряване овладяването на симптомите – пациентът трябва да се научи да живее със симптомите и да се напасне към ограниченията, които му налагат.
- Самонаблюдение – симптомите се променят динамично през деня, воденето на протокол би могло да помогне на пациента да напасне ежедневната си активност към промените.
- Овладяване на стреса – симптомите са силно зависими от емоционалното състояние на пациента, затова е важно в стресови ситуации той да може да овладее притеснението си. Такива ситуации са хранене в социална среда, градски транспорт, плащане на сметка в супермаркета, подписване и др. От голямо значение са мислите, които протичат в тези моменти, затова се анализират ситуациите, които водят до стрес и се търсят начини за преодоляването им. Пример за подобна стратегия е използването на автоинструкции като: „Ще се отпусна и ще дишам дълбоко“. За да бъдат ефективни, тези стратегии трябва да се тренират.
- Стратегии за компенсация – руският невропсихолог Лурия наблюдавал, че пациентите вървят по – гладко, когато изкачват стълби или се ориентират по мотив на пода. Използвайки равномерни мотиви от околната среда, изглаждат вътрешната неравномерност на техните движения. Ето и идеята му: пациентите биха могли да възпроизведат такива стимули сами – например ритмично броене, поклащане на ръцете напред-назад, пляскане, целенасочено да си представят, че пред тях има препятствия и др. Тези стратегии са строго индивидуални за всеки пациент и той трябва да открие и разработи свои такива, които ще му помагат.
2. Преработка на заболяването – пациентът трябва постепенно да приеме своето заболяване и да се ориентира към все още наличните ресурси. Симптомите, които ограничават движенията, осъзнаването, че страдаш от неизлечима хронична болест водят до загуба на приятни дейности и натоварват комуникацията. Всичко това неминуемо, в по – голяма или по – малка степен, предизвиква депресивни състояния, които трябра да се преодолеят като:
- се установят негативните мисли, които ги предизвикват.
- се разработят по – изгодни мисли, към които пациентът да се стреми в отрицателните ситуации.
- се тестват избраните по – позитивни мисли в реална ситуация.
- се участва в групови трениги за подобряване на комуникацията – ролеви игри на различни теми, които помагат на пациентите да се подготвят предварително: комуникация с други паркинсоници, комуникация в социлна ситуация, комуникация с близки хора. Може да се упражни призив за помощ към непознат в социална ситуация, запознаването на страничен човек със заболяването или разясняването на симптомите на пациента.
Важно! всеки пациент е строго индивидуален и изграждането на стратегия трябва да се съобрази с неговите възможноти, за да бъде максимално ефективна.
Източник:
Michael Macht, Johann Heinrich Ellgring. „Психологически интервенции при болест на Паркинсон“. Прев. Йоан Михов. – Клинична и консултативна психология, 2009. – брой 2 (2).
Няма коментари:
Публикуване на коментар